понеделник, 4 юни 2012 г.

Ден. 14


Вицове за военни



***

Капитанът:
- Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест.
- Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?

***

Старшината Гърдю съветва войниците:
- Който е тъп и не помни - да си записва като мен!

***

Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж.
- Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел.
- Сядай, моят нос отдавна вече не работи!
След 2 - 3 километра дядото спрял колата и рекъл:
- Слизай!
- Ама нали носът ти не работи!
- Да, ама ми се насълзяват очите!

***

Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си.
- Ооо, дядо, как си?
- Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо?
- Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата…
Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески.
- Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине?
- Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната…
Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната.
- Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал…
- А, ами че тя кога умря, бе дядо?
- Ами, в тоалетната беше…

***

Преподавал по НВО към курсантите:
- Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!


***

Реклама за професионални войници:
"Влезте в армията!
Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!".

***

Старшина командва взвод войници:
- Ходом, марш! Раз, два… раз, два…
Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва:
- Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!

***

В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна:
- Какво има за ядене днес, редник?
- Генерал със зеле, господин Свински! - стреснат отговаря редникът.
Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант.
- Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта - казва редникът.

***

- Господин капитан, жена ти дойде при тебе!
- Редник Иванов, на кого говориш така! Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас".
- При нас идва вчера.

***

Военен обяснява на учениците в час по военно обучение:
- Този вид картечница може да се вдига нагоре под ъгъл 30 градуса.
- Какви градуси - по Целзий или по Фаренхайт? - пита го някакъв ученик майтапчия.
- По Фаренхайт.
Дружен смях в залата. Военният веднага се поправя:
- Ей, ама вие не разбирате от майтап бе! По Целзий, разбира се!




***

Проверка в поделение.
Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе.
Веднага взима меерки:
- Ей шматковец, я ела тука.
Войника със строева крачка се доближава и рапортува:
- Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал.
Генерала се учудва:
- Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"?
- Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…

***

Един наема квартира. При огледа хазяинът му казва:
- Преди вас тук живееше един сапьор. Тук постоянно имаше взривове. Кооперацията постоянно беше в ремонт.
- А това тъмното петно на стената, какво е?
- А-а, това е сапьора, не можахме да го изчистим от стената!

***

- Редник, миналата седмица ви пуснах в отпуска, за да отидете на сватбата на сестра си! - казва сержантът. - Но днес й позвъних по телефона и тя ми каза, че засега няма никакво намерение да се омъжва!
- В такъв случай имаме налице двама лъжци, го


***

На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва:
- Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.

***

Във военния щаб плаче млада жена с дете на ръце. Среща един войник и му казва:
- Идете при майора. Кажете му, че има малка злополука от миналогодишните маневри…

***

В казармата старшината казва на войниците:
- Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред.
Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред.
- Редник, защо заставаш при мен отпред? - опитва се да го подразни старшината.
- Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…




***

"Такъв ми бил късмета - единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."

***

Старшина обяснява на новобранците:
- В армията войникът е зает по 25 часа на ден!
- Ама господин старшина, в денононощието има само 24 часа…
- Нищо не разбирате вие. Войникът сутрин става един час преди началото на денонощието!

***

- Е, Червена шапчице, ще те ям! - казал пияният парашутист и загризал червената си барета.

***

Говорят си група старци, от какво ядене се получава най-добра ерекция:
- Орехи с мед.
- Цариградски локум.
- Шоколад с бадеми.
- Виагра.
- Боб с вафли.
- Кой ти го каза?
- Един войник.

***

Дежурният офицер прави обиколка на столовата по време на закуска.
- Някакви оплаквания?
Става войник и казва:
- Да, чаят има вкус на хлорна вар!
Офицерът опитва чая и заявява:
- Глупости! Има вкус на карболова киселина!


***

Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва:
- Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!



***

Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците.
Изчервена студенката му казва:
- Свалете си гащите!
Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква.
Студентката:
- Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!…
Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика:
- Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?


***

Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев:
- Какво стана докато ме нямаше, редник?
- Нищо, генерале…
- Сигурен ли си?!
- Ами… само едно куче умря…
- Какво куче?
- Дето яде от червата…
- Какви черва?
- Тези на коня…
- Какъв кон?
- Дето умря докато теглеше каруцата…
- Каква каруца?
- Тази с водата…
- Каква вода?
- Тази с която гасихме пожара…
- Къде пожар?
- Ами…полка…
- Какво? Как?
- Ами от фаса на Любо…
- Ама Любо не пуши…?
- Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…

***

Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия:
- Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката?
- Ами има бе, майна, що да няма…
- Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак - редник Петров, имаш ли още вода в манерката?
- Съвсем не, господин старшина!

***

Предложение:
Освен офицери, в шахмата да се въведат и фигури "старшини". Те ще ходят където си искат и ще взимат каквото си искат.

***

аповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows:
От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва:
Yеs - Тъй вярно!
Nо - Съвсем не!
ОК - Слушам!
Раusе - Свободно, поправи се!
Stор - Мирно!
Соntinuе - Свободно!
Аbоrt - Остави!
Rеtrу - Кръгом!
Ignоrе - Да се изпълни на всяка цена!
Lоgin - Стой, кой там?
Раsswоrd - Документи за проверка!
Shutdоwn - Отбой!
Ассеss dеniеd - Не се полага!
Меssаgе - Рапорт.
Ехсерtiоn - Непредвдена ситуация.
Вместо думата window да се използва "амбразура".




***

Занятие по политическа подготовка в армията. Лекторът пита войниците:
- Каква е главната ви задача по време на война?
- Да умрем за родината си!
- Неправилно! Задачата ви е да направите така, че враговете да умрат за тяхната родина.


***

Върви войник със синина под окото. Спира го старшината. 
- Редник, какво има под окото? 
- Сержантът ми направи забележка…

***

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
- Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
- Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
- Не, госпожо.
- Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак".
- Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз?
- Не, не знам- казва генералската жена.
- Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар