Ден. 18
Вицове за Червената шапчица
***
Върви Червената Шапчица през гората и вижда Вълка, мята му се на врата и казва: “Искам да ми направиш нещо мръсно…” Вълка учуден: “Ама как така не разбирам?” “Абе да да ми направиш нещо много лошо… бъди лош с мен…”
“Добре!” - казал Вълка и й счупил крака…
“Добре!” - казал Вълка и й счупил крака…
***
Арменската Червена Шапчица:
- Бабо, защо ти е толкова голям носът?
- Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…
- Бабо, защо ти е толкова голям носът?
- Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…
***
Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
***
Червената шапчица, Антъни Бърджис
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…
***
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
***
На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
***
Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
- Къде отиваш ма, путко заспала? - попитал вълка.
- Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
- Ами къде ти е тогава червената шапчица?
- Въййй, к"ва съм путка заспала…
- Къде отиваш ма, путко заспала? - попитал вълка.
- Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
- Ами къде ти е тогава червената шапчица?
- Въййй, к"ва съм путка заспала…
***
Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…
***
Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и й казва:
- Червена Шапчице, сваляй гащичките!
- Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.
- Червена Шапчице, сваляй гащичките!
- Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.
***
Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
***
Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
- Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
- Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
- Но ние нали минахме само по веднъж?
- Какво, вие бързате ли?
- Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
- Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
- Но ние нали минахме само по веднъж?
- Какво, вие бързате ли?
***
Червената Шапчица, Сър Артър Конан Дойл
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
***
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
***
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
***
Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
***
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо…
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо…
***
Отива Червената Шапчица при баба си и пита:
- Бабо, бабо, защо ти е толкова голяма устата?
Бабата отвръща:
- Щеше да знаеш, Червена Шапчице, ако беше видяла дядо си гол!
- Бабо, бабо, защо ти е толкова голяма устата?
Бабата отвръща:
- Щеше да знаеш, Червена Шапчице, ако беше видяла дядо си гол!
***
Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът.
Изплашила се червената шапчица и го пита:
- Защо са ти такива големи ушите?
- За да те чувам по-добре.
- Защо са ти такива големи очите?
- За да те виждам по-добре.
- А защо ти е толкова голям носът?
- Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.
Изплашила се червената шапчица и го пита:
- Защо са ти такива големи ушите?
- За да те чувам по-добре.
- Защо са ти такива големи очите?
- За да те виждам по-добре.
- А защо ти е толкова голям носът?
- Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.
***
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
***
Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
